Крайна дата:
2024-12-20
Място:
Офис на АдминСофт, България, София, бул. „Цариградско шосе“ №147, Интер Експо Център, етаж 6
Участници:
Ивайло Ушагелов, директор на Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов“, София
Александър Чакмаков, директор на Първа английска езикова гимназия, София
Петя Йосифова, директор на Детска градина №48 „Братя Грим“, София
Росица Алексиева, директор на Детска градина №50 „Зайчето Куики“, София
Таня Кечова, директор на Детска градина №91 „Слънчев кът“, София
Симеон Ангелов, заместник-директор, 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, София
Стоян Димитров, заместник-директор, 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, София
Александър Чакмаков, директор на Първа английска езикова гимназия, София
Петя Йосифова, директор на Детска градина №48 „Братя Грим“, София
Росица Алексиева, директор на Детска градина №50 „Зайчето Куики“, София
Таня Кечова, директор на Детска градина №91 „Слънчев кът“, София
Симеон Ангелов, заместник-директор, 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, София
Стоян Димитров, заместник-директор, 119. СУ „Акад. Михаил Арнаудов“, София
Фасилитатор:
д-р Катерина Василева
Брой срещи:
6
Цел на кръга:
Да се обсъдят и изследват ключовите принципи на промяната, които определят действията и подхода на директорите и зам.-директорите към управлението на промяната в образователната среда.
Описание на темата:
Темата на срещата беше управление на промяната в контекста на образователните институции. Участниците разгледаха как лидерите трябва да действат, за да управляват ефективно преходни процеси, като адаптация към нови цели, политики, технологии или очаквания.
Беше постигнато съгласие, че училищата често срещат съпротива от страна на служители, ученици и родители при въвеждане на промени. Сред основните предизвикателства са:
• липса на ресурси
• неясна комуникация
• трудности при промяна на установени култури и практики
Основният фокус на средносрочната промяна (до юни 2026 г.) е въвеждането и прилагането на STEM образованието, задвижено от външни фактори – правителствени реформи чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
Участниците се обединиха около идеята, че ефективното управление на тази промяна изисква:
• стратегическо планиране
• ясна визия
• култура на иновации
• обучение и професионално развитие на учители
• адаптивно лидерство
• ангажиране на заинтересовани страни
• прозрачна комуникация
• поетапно въвеждане
• мониторинг и обратна връзка
Беше постигнато съгласие, че училищата често срещат съпротива от страна на служители, ученици и родители при въвеждане на промени. Сред основните предизвикателства са:
• липса на ресурси
• неясна комуникация
• трудности при промяна на установени култури и практики
Основният фокус на средносрочната промяна (до юни 2026 г.) е въвеждането и прилагането на STEM образованието, задвижено от външни фактори – правителствени реформи чрез Националния план за възстановяване и устойчивост.
Участниците се обединиха около идеята, че ефективното управление на тази промяна изисква:
• стратегическо планиране
• ясна визия
• култура на иновации
• обучение и професионално развитие на учители
• адаптивно лидерство
• ангажиране на заинтересовани страни
• прозрачна комуникация
• поетапно въвеждане
• мониторинг и обратна връзка
Ключови точки от дискусията:
• Обсъждане на различни гледни точки и опит на участниците
• Създаване на усещане за неотложност чрез подчертаване на възможностите от STEM:
→ модерни технологии (компютри, лаборатории, софтуер)
→ иновативна архитектура и среда за различни учебни формати
• Идентифициране на рискове, заплахи и съпротива, последвано от постигане на консенсус за преодоляването им
• Създаване на споделена визия чрез поредица от срещи с учители, ученици, родители, експерти
• Интегриране на визията в стратегията за развитие на училището с конкретен оперативен план
• Насърчаване на култура на иновации и колегиално сътрудничество
• Сформиране на „екип за промяната“ от мотивирани и подготвени учители
• Обучение на учители в нови методи и технологии
• Подкрепа при създаване на интегрирано учебно съдържание
• Работа на малки групи, поетапно внедряване, наблюдение и адаптация
• Разработване на комуникационен план с информация за напредъка
• Празнуване на краткосрочни успехи: изложби, проекти, награди
• Провеждане на анкети сред учители, ученици и родители, анализ и адаптация на действията
• Създаване на усещане за неотложност чрез подчертаване на възможностите от STEM:
→ модерни технологии (компютри, лаборатории, софтуер)
→ иновативна архитектура и среда за различни учебни формати
• Идентифициране на рискове, заплахи и съпротива, последвано от постигане на консенсус за преодоляването им
• Създаване на споделена визия чрез поредица от срещи с учители, ученици, родители, експерти
• Интегриране на визията в стратегията за развитие на училището с конкретен оперативен план
• Насърчаване на култура на иновации и колегиално сътрудничество
• Сформиране на „екип за промяната“ от мотивирани и подготвени учители
• Обучение на учители в нови методи и технологии
• Подкрепа при създаване на интегрирано учебно съдържание
• Работа на малки групи, поетапно внедряване, наблюдение и адаптация
• Разработване на комуникационен план с информация за напредъка
• Празнуване на краткосрочни успехи: изложби, проекти, награди
• Провеждане на анкети сред учители, ученици и родители, анализ и адаптация на действията
Изводи и препоръки:
1. Провеждане на срещи с учители с подходящи компетентности – с цел ангажиране на потенциални участници в STEM екипа.
2. Провеждане на открита дискусия с училищната общност, илюстрирана с примери и ползи от STEM.
3. Организиране на уъркшопи, анкети и работни срещи за създаване на визия и план за действие.
4. Организация и реализация на обучения за преподаватели, които ще прилагат STEM подходи.
5. Стартиране на STEM преподаване с паралелни класове и няколко предмета.
6. Анализ на резултатите чрез срещи и анкети, вземане на решения за адаптация.
7. Информиране на училищната общност за напредъка чрез различни канали.
8. Насърчаване и награждаване на активни учители и ученици, споделяне на добри практики.
2. Провеждане на открита дискусия с училищната общност, илюстрирана с примери и ползи от STEM.
3. Организиране на уъркшопи, анкети и работни срещи за създаване на визия и план за действие.
4. Организация и реализация на обучения за преподаватели, които ще прилагат STEM подходи.
5. Стартиране на STEM преподаване с паралелни класове и няколко предмета.
6. Анализ на резултатите чрез срещи и анкети, вземане на решения за адаптация.
7. Информиране на училищната общност за напредъка чрез различни канали.
8. Насърчаване и награждаване на активни учители и ученици, споделяне на добри практики.
Предложени решения:
· Практически идеи за подобряване на управлението в училище.
· Примери за добри практики (ако има налични).
Комуникация по време на промяна:
Инструменти за популяризиране на STEM инициативата:
• Начално резюме (същност на промяната)
• Периодични бюлетини с данни и напредък
• Месечни срещи с учители (онлайн/присъствени)
• Наблюдение на класове
• Съвместно планиране на уроци
• Видеа, плакати, презентации с вдъхновяващи истории
Комуникационни канали:
• Имейл
• Електронен дневник
• Уебсайт на училището
• Facebook страница на училището
• Местни медии
· Примери за добри практики (ако има налични).
Комуникация по време на промяна:
Инструменти за популяризиране на STEM инициативата:
• Начално резюме (същност на промяната)
• Периодични бюлетини с данни и напредък
• Месечни срещи с учители (онлайн/присъствени)
• Наблюдение на класове
• Съвместно планиране на уроци
• Видеа, плакати, презентации с вдъхновяващи истории
Комуникационни канали:
• Имейл
• Електронен дневник
• Уебсайт на училището
• Facebook страница на училището
• Местни медии
Рискове и заплахи:
• Неясна визия и непостоянна подкрепа от страна на ръководството
• Чувство за натиск вместо ангажираност от страна на общността
• Прекалено амбициозни срокове или обем на промяната
• Непоследователно лидерство
• Лоша комуникация – неясни цели и очаквания
• Претоварване на учителите – възприемане на нови инициативи като допълнителна тежест
• Подход „един модел за всички“ – прилагане на решения без адаптация към конкретния контекст
• Чувство за натиск вместо ангажираност от страна на общността
• Прекалено амбициозни срокове или обем на промяната
• Непоследователно лидерство
• Лоша комуникация – неясни цели и очаквания
• Претоварване на учителите – възприемане на нови инициативи като допълнителна тежест
• Подход „един модел за всички“ – прилагане на решения без адаптация към конкретния контекст